В земята се изкопава малка продълговата ямка с дължина 10-15 см и ширина 2-3 см. Необходими са: една пръчка дълга около 1 м и къса пръчка – „челик” с дължина около 10-20 см и диаметър 2-3 см. Играе се на по-голяма поляна, а челикът се бие на разстояние до 30-40 м. Броят на играчите (най-често по-големи момчета) e от 2-ма до 7-8. Първият играч удря челика, а останалите участници, пръснати по поляната, държейки в ръце сопите си, го „пазят”, стараейки се да го докоснат, преди да падне на земята. Играчът, който ще удря челика, го поставя перпендикулярно върху ямката (вместо над ямката челикът може да се повдигне от едната страна с камъче или дървено трупче), подпъхва предния край на тояжката под него, подхвърля го нагоре и докато той е още във въздуха го удря. Ако пазещите не успеят да го докоснат със своите сопи, печели участникът, който го e ударил. Той прави бройки като подхвърля челика, докато го изпусне. Всяка дванадесета бройка прави една „баба”. Този, който направи най-много баби, се счита за най-добрия играч. Ако не може да удари челика до три пъти, играчът става пазач и на негово място идва някой от пазачите. 

Играе се на равна поляна, в средата на която се очертава кръг с диаметър около 3 м (ако участниците са повече, кръгът може да е и по-голям). Играчите са разделени на два отбора от по 6-7 големи момчета. След хвърляне на жребий или броене единият отбор прави „комин” в средата на кръга: играчите се прегръщат през раменете с наведени глави, като единият от тях изпълнява ролята на пазач – обикаля около комина в кръга и го пази (може да минава и през него). Целта на другия отбор е всички играчи да скочат върху комина, след което със задружни усилия – като го натискат и разклащат – да го съборят. Ролята на пазача е да докосне някой от противниковия отбор, докато се засилва, за да скочи, но само когато е вътре в кръга. Успее ли, местата на отборите се разменят. Ако не успее, когато всички от скачащия отбор са върху „комина” и се опитват да го съборят, той брои високо на глас до 10. При положение че коминът издържи на атаката, отборите разменят местата си, но ако се срути, играта се повтаря.

Може да се играе както от малки, така и от по-големи момчета и момичета. С броилка се избира играч, който започва да описва някакъв предмет. Същият предмет трябва да бъде видим за всички останали участници. Например: „Виждам, виждам… нещо каменно, около което всички се струпват, когато се уморят … Имат в себе си шишета… ”. Играчът, който пръв отгатне предмета (чешма) описва следващия, който всички участници виждат. 

Тази игра може да се играе както от момичета, така и от момчета. Двама от участниците застават с лице един към друг и се хващат за ръце, като образуват нещо като порта, под която другите участници минават. Останалите пеят песен и минават под портата един по един. С песента си децата молят пазачите да отворят портите на замъка, защото кралят отива на война: „Отваряй, кральо, порти, отваряй, кральо. Че кой ще мине, кральо, че кой ще мине? Отворете, затворете, един оставете!“.  Този, който бива задържан, трябва да избере между две неща, предложени му от пазачите: например червено или зелено; ябълка или круша и др. В зависимост от това какво е избрал, участникът застава зад съответния пазач. Това продължава, докато всички деца изберат зад кой пазач да застанат. След това „войските“ (заловени през кръста един зад друг) застават от двете страни на маркирана граница, пазачите се хващат за ръце и започват да се дърпат. Победител е този отбор, който успее да издърпа другия в полето си.

Това е игра за малки деца. С броилка те избират един участник, който играе ролята на крокодил. Той пък определя с какъв цвят останалите игрчи могат да преминат от другата страна на реката. Крокодилът е с гръб към тях, а те го питат „Крокодиле, крокодиле с какъв цвят да премина реката?”. Детето, избрано за крокодил, определя един цвят, обръща се и всички, които имат по дрехите си или в себе си този цвят, преминават спокойно на другия бряг. Всички, които нямат избрания цвят, трябва да преминат покрай него, без крокодилът да успее да ги хване. Този, който бъде хванат, става крокодил и играта започва отново.

В тази игра също участват по-малки момчета и момичета. Те се нареждат в кръг. В средата едно от децата е седнало със завързани очи. Друго дете казва  „Оракуле-боракуле, кажи какъв да бъде тоз?” и сочи участник от кръга. Оракулът му дава име на някакъв обект, предмет и т.н. В същия ред нарича всички деца в кръга и се изправя. Питат го „Кой да бъде оракул? ”, а той казва някое от имената, които вече е дал. Посоченото дете става оракул, а играта започва отначало.

Участниците са малки деца – момчета и момичета. Те  клякат в кръг, като  един от тях взема кърпа в ръка, започва да обикаля насядалите и да пее „Гори, гори, кърпа, кучето я дърпа, котката ти дращи скъсаните гащи!“. Обикаля и се стреми незабелязано да пусне кърпата зад гърба на някого. Ако този, зад когото е кърпата, не усети и не стане да догони обикалящия, последният като стигне отново зад седналия, му натрива носа с кърпата. Но, ако седналият навреме види кърпата, подгонва първия, който може да се спаси, ако успее да седне на мястото на гонещия го участник. Ако догони бягащия, който не успява да седне на освободеното място, щафетата поема вторият участник.

В тази игра (за момчета и момичета между 5 и 7 години) с броилка се избира капитан. Завързват му се очите и някой го пита „Капитане, капитане, какво е морето? ”. Той отговаря „Бурно (или пък тихо или замръзнало) ”. Всички започват да имитират морето – силен шум и активно движение при бурно море; по-леки при тихо море; всички замръзват на едно място и мълчат при ледено замръзнало море. И в трите варианта на отговор капитанът обикаля със завързани очи и когото пипне, той поема руля и става капитан.

Това е игра за момчета и момичета между 7 и 10 години. Те  се нареждат в два кръга, като застават един зад друг. Двама от тях, които са извън кръга, започват да се гонят. Гоненият може да застане пред някоя от двойките и намиращият се във външния кръг участник, оказал се трети поред в редицата, трябва бързо да побегне. Тогава гонещият го докосва по гърба с ръка. Ако играчът, който е трети в редицата, успее да побегне навреме, се спасява и на свой ред застава пред някоя двойка.

Играта е подходяща и за момчета, и за момичета на различна възраст (от 6-7 години). Начертават се две окръжности. Външният кръг е с диаметър около 2 м и се разделя на равни по големина части. Броят на частите се определя от броя на играчите. След това всяко дете избира държава и пише името й в своята част. Децата поставят единия си крак в частта с името на изписаната държава, а другия крак остават извън кръга. Викачът, който се определя предварително с броилка, казва: „Да бий, да бий…“. Следва пауза, в която играчите чакат да видят коя ще бъде избраната държава. „Да бий, да бий… Франция да бий!“. Децата трябва да избягат от центъра на кръга възможно най-далече, когато чуят избраната държава. В същото време детето, избрало Франция, има право да превземе държава на друг играч. То скача в по-малкия вътрешен кръг и бързо казва „Едно, две, три, стоп!“. При стоп всички останали деца „замръзват“ на място, а детето „от Франция“ се стреми да стигне до друг участник в играта с определен брой стъпки. Големината и броят на стъпките се определят преди началото на играта и могат да варират от малки миши стъпки, великански стъпки и скокове. Ако Франция стигне до Италия или Германия, или пък друга държава, означава, че тя е „превзета“ и Франция може да „отреже“ част от територията й с тебешир.  Ако Франция не успее да стигне до Италия в определения брой стъпки, тогава викачът определя каква част от територията си ще загуби Франция. Ако цялата територия на Италия е превзета от други играчи, това означава, че Италия отпада от играта.

В тази игра участват по-малки деца. С броилка те избират цар, който застава прав с гръб към останалите, а те се отдалечават от него. Участниците го питат  „Царю честити, колко е часът? ”, а той отговаря „Две миши стъпки”. Децата се придвижват с такива стъпки. После пак го питат, той отговаря „Една мечешка”. След това може да каже „Две заешки”, „Пет великански”, докато първо до него стигне едно от децата. И точно то става победител.

Участват неограничен брой играчи, разделени на два отбора, които се хващат за двата края на въжето. На земята се отбелязва черта, съвпадаща със средата на въжето. Участниците започват да опъват въжето едновременно и всеки отбор се стреми да издърпа към себе си по-голяма част от противниковия дял. Отборът, който успее да направи това, е победител.

Това е игра за по-малки деца. Те се нареждат в кръг, седнали на земята, а едно от тях е в ролята на смешното котенце. То застава пред някой участник и започва да прави смешки и да мяука с цел да го разсмее. Ако успее, другият участник става котенце. Ако не разсмее избрания участник, ще чуе „Смешно котенце, върви при друг!”.

Взема се дебела тел и се огъва, така че да образува скоба – „карачка”, с която се води колело – най-често от селска готварска печка на дърва или пък от малък обръч от бъчва. Момчета търкалят колелото, бягайки, като показват бързина или майсторство: преодоляват различни препятствия, минават през предварително подготвени „скокчета” (издигнати от пръст височинки) или правят слалом през пръчки, забити в поляната.

Могат да участват от 2-ма до 6-7 момчета на различна възраст, всеки от които разполага с неопределен брой лимки и една по-голяма, наречена камба или бияч. На равно място се начертава  правоъгълник, широк 2-3 см и дълъг според броя на играчите – около 20 см. Това е досът – там всеки залага по равен брой топчета – 2 или 3. На около метър от доса, през една крачка, се чертаят други прави линия. Редът за хвърляне се определя предварително: всеки  хвърля бияча си, застанал зад доса, като се стреми той да попадне върху последната линия. Редът за хвърляне може да се определи с броене, тъй като с най-големи шансове за успех е последният хвърлящ, защото може да уцели биячите на хвърлите преди него и да ги измести по-далеч от линията. След като поредността на хвърлящите е определена и топчетата са наредени в доса, всеки се опитва да уцели колкото може повече топчета с бияча си от последната линия. Уцелилият топчетата взема тези, които са излезли извън доса. Печели играчът, който събере най-много лимки.

В играта участват двама души, които застават един срещу друг, на близко разстояние. Единият държи двете си ръце, свити под прав ъгъл в лактите, с обърнати нагоре длани. Другият срещу него  е „биещият” – застава по същия начин, но с длани, обърнати надолу, над тези на противника му. При започването на играта двамата опират дланите си една до друга, като извършват бавни движения напред-назад. В даден момент биещият рязко обръща ръцете си и се опитва да плесне противника по ръцете, т.е. да му направи „пържолка”. От своя страна защищаващият се играч се старае да дръпне ръцете си, преди да е ударен. Ако избегне удара, той заема мястото на първия.

Играе се като гоненица от момчета и момичета. Този, който гони в играта, се стреми да докосва останалите участници и да ги замрази на място. „Замразен“ участник може да продължи играта, само когато някой от другите играчи мине покрай него и отново го докосне. Така го „размразява” и той започва да тича отново. Целта е гонещият да успее да „замрази” всички. 

Децата се нареждат в кръг по двама – един зад друг.  Първият, който е клекнал, е „гърне”. Другият, прав зад него, играе ролята на „баба”. Свободен остава един играч, който се нарича „купувач”. Той обикаля кръга и когато си хареса някое гърне, спира и пита бабата „Бабо, какво вариш в гърнето?“. Бабата отговаря „Мед и масло”, след което той я пита „Бабо, ами продаваш ли гърнето?”, на което тя отговаря „Продавам го, залагам го, но на тебе не го давам!”. Като каже това, „бабата“ хуква да бяга около кръга, а купувачът започва да тича в обратна посока. Всеки от тях се стреми да стигне първи при гърнето. Ако купувачът не успее да стигне първи, продължава да си търси друго гърне, но ако изпревари бабата, тя става купувач.

Игра за малки деца: за всяко от тях са необходими по едно средно голямо копче и по-дебел памучен конец с дължина около метър. Конецът се прокарва през двете дупки на копчето и се завързва, слага се на средния и безименния пръст на двете ръце и започва да се върти, докато се пресуче добре. След това ръцете се приближават и отдалечават, а нанизаното копче се върти и „пее”.

Единият от играчите застава на 10 м с гръб към останалите участници в играта и започва да брои, 1, 2, 3… Когато броенето започне, другите тичат към него, за да го пипнат и да кажат „индианско око“. Този, който брои, спира, казва „индианско око“ и се обръща. Тогава всички замръзват на местата, докъдето са стигнали. Ако някой не е успял да спре да се движи, трябва да се върне с толкова крачки назад, до което число е изброено. Броящият определя до колко да брои, като се съобразява с разстоянието на играчите до него и техните способности да бягат, в противен случай на него ще кажат „индианско око“ и той ще изгори. Тогава се включва в общата група играчи и играта започва отново. Играчите могат да се придвижват напред, само  когато броящият е с гръб към тях, а той може да се обърне, след като е спрял да брои и е казал “индианско око”. 

В играта могат да участват много деца, според наличното пространство. Един от участниците се отделя от групата, а останалите се събират накуп и започват да наговарят общо действие – пране, месене на хляб, надуване на балони или друго. След като измислят какво ще правят, те отиват при участника, който ги пита: „Откъде сте?”, а те отговарят: „От у – у – уттаме” Това означава „отдалече“. Той пак пита „А по каква работа идвате?“. И тогава децата започват да правят намисленото действие. Ако питащият познае какво е тяхното занимание, те побягват в различни посоки. Целта е питащият да хване  играч, който да заеме мястото му. След това играта се повтаря.

В тази игра децата се нареждат в кръг, като в средата остава един играч. Той подхвърля топката, казвайки една част от дума. Другото дете, хващащо топката, трябва да довърши думата. Примерно шоко-лад. Вторият играч бързо трябва да прехвърли топката на друг участник, като по същия начин казва началото на избрана дума, например кни…га или кни…жарница. При грешен или твърде бавен отговор, играчът, който не изпълнил условието да завърши думата, ще продължи да хваща топката със скок на един крак.

Могат да играят от 3-4 до 6-7 момчета. Един от участниците, т. нар. „ломба”, застава прав и поставя едната си ръка под мишницата на другата, така че дланта му да бъде обърната навън, а с дланта на другата ръка закрива лицето си странично, за да не вижда назад. Останалите деца се нареждат зад него, едно от тях удря силно по дланта „ломбащия”, след което всички започват да викат едновременно: „бъз – з – з”. Участникът трябва да познае кой го е ударил. Ако познае, ударилият го участник заема неговото място, но ако не познае продължава „да ломба”.